Тема на сборника са пътищата за намирането, просвещаването и благодатното разширяване на сърцето, които авторът разкрива въз основа на опита и богословието на се. Силуан Атонски и старец Софроний (Сахаров).
Сърцето е истинският „храм” на срещата на човека с Господа.
Огромната трагедия на нашето време е в това, че ние живеем, говорим, мислим и дори се молим на Бога извън сърцето си – извън дома на нашия Отец. А сърцето е мястото, където иска да почива „Духът Божий”, за да се „изобрази в нас Христос”. Само тогава можем да се изцелим и да станем личности-ипостаси по образа на истинската и съвършена Ипостас на Сина и Словото на Бога, Който ни е сътворил и изкупил с драгоценната Си Кръв в непостижимата Си саможертва.
Ако „обработваме” почвата на сърцето си с плуга на покаянието и непрестанно го напояваме с живата вода на благодатта, ще дойде време, когато„ще се ден развидели и зорница изгрее в сърцата ни”. В един момент енергията на Духа на Истината, натрупала се в сърцето, ще го отвори, ще го разшири до безкрайност и то ще стане способно да обгърне небето и земята и всичко съществуващо. В онзи ден човекът ще влезе в Истината и ще се роди отново като истински човек.